Как да учим по-ефективно и да не забравяме информация?

Имал ли си случаи, в които се опитваш да си спомниш важните неща от едно обучение и се оказва, че много бързо си ги забравил? Започваш да си мислиш, че сигурно симптомите на Алцхаймер са се появили?

Притеснително е нали?

А случвало ли ти се е да преминеш някакво обучение или онлайн курс и да продължиш да помниш цялата новопридобита информация месеци или години по-късно?

Вероятно не.

Не трябва да се притесняваме.

Обикновено ние забравяме с течение на времето.

В тази връзка е известен психологически феномен, наречен “Крива на забравянето”, който показва колко бързо забравяме една информация, ако не полагаме грижи непрекъснато да си я припомняме.

Кривата на забравянето е откритие на Херман Ебингхаус (1850 – 1909) – германски психолог, един от основателите на експерименталната психология. Той е първият психолог, изследвал експериментално ученето.

Накратко:

Кривата на забравянето е математическа формула, която описва скоростта на забравяне на една предварително научена информация. Представена е на графиката по-долу

Кривата на забравянето първоначално се спуска стръмно надолу, т.е. познанието рязко спада (тъй като мозъкът забравя), след което остатъците от познанието постепенно се стабилизират и изравняват до определено ниво, което остава в паметта трайно и за по-дълъг период от време.

Ебингхаус установява, че запомнянето на материал, в който има смисъл (например стихотворение, а в нашия случай търговски диалог) е 10 пъти по-лесно, отколкото нещо, в което не виждаме смисъл и думите, които трябва да използваме не са в стила ни на говорене. Освен това първите няколко повторения се оказват най-ефикасните за запомняне.

Когато анализира резултатите, Ебингхаус открива един неочакван феномен в способността на паметта да задържа информация. През първия час има много бърза загуба на спомен, последван от малко по-бавна, така че след девет часа приблизително 60% от наученото е забравено.

След 24 часа загубите на памет достигат до около 70%.

Подобни цифри биха могли да са стряскащи за деловия свят, например, където много организации инвестират сериозни ресурси и средства в обучение на своите мениджъри и служители.

Видно е, че еднократни обучения, които не са придружени от никакви последващи действия за припомняне и затвърждаване на научената информация, като цяло са загуба на време и пари.

Разбира се, ние хората сме различни и учим по различен начин, всеки със свой индивидуален стил на учене и способности за разбиране и запаметяване. Освен това, следва да се отчитат и други фактори, като ангажираността към процеса на учене и стреса.

И все пак, добрата новина е, че съществуват методи за подобряване на ученето и запаметяването, с цел да се минимизира негативния ефект на кривата на забравянето.

Как да се учи по-добре?

За да се усвои ефективно един материал и за да е възвращаемостта от едно обучение възможно по-висока, трябва да се вземат предвид няколко критично важни фактора.

Един такъв критичен фактор е времето.

Например, с цел да се избегне забравянето по време на учене, може да се използва т.нар. “микроучене”. Микроученето е идеално решение, тъй като представя нова информация на обучаващите се под формата на кратки обучителни формати – 2-5 минутни видео уроци, инфографики и игри, придружени от тест с 10-12 бързи въпроса. Подобни прийоми не изискват инвестиция на много време и могат да се прилагат с лекота.

Още един критично важен фактор е повтаряемостта.

За да се избегне забравянето, е много полезно информацията да се повтаря периодично и начесто. Не е случайно, например, че в много организации по света ежедневно се провежда инструктаж на персонала относно стандарти за работа или други важни теми, свързани с работното ежедневие. Подобни ежедневни обзори обезпечават непрекъснато припомняне на информацията, с което се увеличава и процента на нейното запомняне и разбиране.

Друг задължителен фактор за по-ефективно учене е контекстът, т.е. Доколко това, което човек учи, е свързано с неговата реална практика и интереси. 

За да се подобри усещането, че информацията се учи в контекст и по максимално практичен начин, е полезно да се използват демонстрация, обсъждане в група, презентация пред група, правене или реална симулация/геймификация.

Още един фактор, който следва да не се пропуска, е достъпността на учебните материали.

Колкото по-лесно достъпни и удобни за ползване са материалите за учене (учебници, видео уроци, бланки, тестове и т.н.), толкова е по-висока вероятността обучаващите се да се възползват от тях.

Затова е важно каква е културата за учене в организацията.

Ако една организация провежда някакво обучение веднъж на няколко години, е наивно да говорим за каквато и да е култура за учене, тъй като служителите й толкова рядко са изложени на някаква форма на учене, че Кривата на забравяне бързо ще застигне и най-добрите сред тях.

Но ако в организацията се провеждат непрекъснати обучителни събития, ако има стремеж за повишаване на компетентността и развитие на талантите и ако хората се насърчават да споделят информация и да я обсъждат помежду си, тогава разбирането и запаметяването на нова информация ще бъде далеч по-ефикасно.

За да се противодейства на Кривата на забравянето, всички тези фактори следва да се отчитат.

В противен случай, ако просто се проведе някакво обучение, без да се мисли в перспектива за фактори като време, повтаряемост, контекст и т.н., Кривата на забравянето ще влезе в действие с всички нейни негативни последици.